В новата тема - нов въпрос:

Смятате ли, че в днешно време е възможно да има брак за цял живот, така, както е било при предците ни? Кое пречи на двама души да останат заедно за дълго, било то с деца или без? Търпилото ни ли не търпи или "пазар голям, стока всякаква" и има ли нещо общо индивидуализма, към който всеки отчаяно се стреми, с цялата картина?

Възможно е, защо да не е възможно? Щяха ли да се женят хората, ако смятаха, че не е възможно.
Преди време са се взимали и са търпели до край, защото е било срамота да си разведен (ужас)... Сега това не се смята за голяма трагедия и за това хората се разделят по-често, но пък и се взимат малко наизуст - с главата, а не със сърцето. Преди пък е имало уредени бракове и младоженците най-малко са имали думата дали се искат или не, просто са се научавали да се търпят. А и защо е нужно да е "брак за цял живот" - не може ли да е само "за цял живот"?

По този въпрос смятам,че бракът е дълготраен,когато е сключен на по-млади години,защото тогава съпрузите заедно оформят характерите си и свикват един с друг,по-лесно правят компромиси и по-лесно прощават грешките на другия.Докато един човек,оженил се на 30 и повече,той вече е свикнал само със себе си и смята,че всички му пречат и когато влюбването свърши (около след втората година) - остава една досада и колкото и пъти да се жени след това - няма да стане по-добре

Пууу, дееба, остава ми 1 година и малко, че да сключа успешен брак.... Алеле!

Не мисля така. Поне за Варна разводите са предимно на млади хора, тези над 30години са по-малко от 1/3. Правят ми впечатление даже момичета 89-91 набор с бебета, обаче се развеждат. Те сега на младите свикването и компромисите не са им много присъщи, на масата им е съвсем извратена ценностната система
п.п. Има и сп(м)ешни случай, като една баба 32 набор, иска да се развежда, щот мъжа й (същия набор) й изневерявал

е,това е мое мнение,което изхожда ицяло от моя характер - сега,ако трябва да тръгна да се омъжвам,никой няма да изтърпя!

А защо им трябва на хората да се женят е друга бира...

Я пак?

Гил,минАл ли си го периода

начи да си търся млада жена... на около 19 години и половина?

П.С. преди много години един мъдър човек ми беше казал че няма значение на колко години е мъжа... той винаги харесва жени около 18 години тогава бях на по-малко от 18 и само "каки" ми бяха в главата.... ама полека лека почвам да се замислям над думите му

А защо не? И не питам от гледна точка на омъжена.

Ако ми позволиш, разбира се, великодушно, АЗ не виждам смисъл. Това, че ти си взела решение и си го изпълнила, е ТВОЕТО мнение.


Така по-ясно ли е?

Въпрос на ценности също така някои закони са по-приятелски настроени към децата, които произлизат от родители със сключен брак (законните деца така да се каже) брака си е традиция, институция, символ на нещо си там... а и защитата жената (или по-скоро майката) след една евентуална раздяла - издръжки, собственост и други там работи

Я ми ги цитирай, че не ги знам?

BTW, далеч по-лесно е да уредиш детето си в ясла или детска градина, ако нямаш сключен брак, след като сме опънали тая струна.

съгласна съм