Lååz Rockit

Julian of the Fog

Още го виждам – трофейното елече с гръб на Lååz Rockit – банда, която си мислех, че е немска, заради umlaut-а над двете А-та... Така и никога не ми стана по мярка...

Девизът на древния университет в Бъркли, Калифорния е “Let there be light!”. Светлината обаче е фактор за съществуването на сянката. Като сянка на университета само на две преки от неговия кампус се намираше легендарния клуб “Keystone”, където под друго мото “Let there be rock!” e поставено началото на няколко славни банди. Една от тях са ветераните, за които малцина днес се сещат - Lååz Rockit. Тези момчета, естествено нямат нищо общо с тежкарите от университета.

Годината е 1982 и бандата е формирана от Майкъл Кунс (вокал) и китариста Аарън Джелъм. Към тях се присъединяват другият китарист Фил Кетнър, Били Лейндж (бас) и Виктор Анело (барабани).

Името Lääz Rockit идва от филма с главен герой Клинт Истууд от 1976 г. "The Enforcer". Във финалната сцена героят на Истууд, взривява небостъргач с оръжие, наречено Light Anti-tank Weapons System rocket (LAWS). Бандата приема името под формата Lååz Rockit, преценявайки го като по-благозвучно и добавяйки т. нар. metal umlaut за по-добър изглед.

Днес Lääz Rockit са малко известна за по-широките среди банда (достатъчен пример за „нашите” среди е фактът, че Hundred ги откри наскоро и ги обяви за по-големи зверове от Slayer, а Черното куче, изпивайки тайно бирата на Пю Слепеца, отбеляза,че ”това си е топла вода” и намекна за мезе под името Lääz Rockit, което ще даде на съученика си Кери. Но това са бели кахъри.... Ако се сбият Аномандър Рейк и сър Тристан, кой ще бие?!). Дали тази анонимност е заслужена или не, трябва да се изкажат професионалните музикални критици. Лично за мен обаче това те трябваше да бъдат сред гигантите, които възстановиха стария “Clash of the Titans” и ни зарадваха в София миналото лято. Хронологически, статистически,технически или както и да е било погледнато Lååz Rockit се нареждат сред най-древните траш банди наред с Death Angel и първата формация на Metallica. Тези ентусиасти едва ли са съзнавали, какво създават, но след учредяването на кръга на Bay Arena Bands, който преминава в Bay Arena Trash става ясно, че бандата се вписва в новия американски стил на по-екстремен метъл. Така или иначе в тези години ентусиазмът значително надвишава възможностите и често срещана гледка в клубните инициативи е неразбория, при която първоначалната идея често е заменена с импровизация, базирана върху литри бира от местната пивоварна “Bison Brewery” и евтино местно уиски, което дори не успява да получи сертификат и носи простичкото определение “spirit”.

Сред алкохол и прозрения е създадено първото демо на бандата – “Prelude to Death”. Освен едноименното парче в него са вкарани и две други – „Black Leather” и „Silent Scream”. Общата му продължителност е малко над 13.00 минути, но в него момчетатата ясно заявяват стила си на свирене, който до днес е запазил оригиналния си характер.

Самото парче “Prelude to Death” представя идеята на бандата за тяхната музика, която така и не става крайно thrash-екстремна. Доминират басът и касите, което придава необходимата динамика при повдигането на диафрагмата на слушателя. Тогава още обаче се очертава и нещо, което при сравнение с другите траш-формации прави впечатление в по-късни времена – вокалът. Гласът на Кунс не е нищо особено, но в комбинация с общото звучене на бандата успява да се изяви по уникален начин. Тази траш банда (ако изобщо можем да я определим по този начин), е бандата с най-много балади или баладични овертюри към парчетата си.

Още в началото стилът на” Rockit” се представя като нов и крайно екстремен за американската публика. Това им гарантира голяма аудитория и разпознаваемост по клубовете. През 1984 г. лейбълът „Target Entertainment” решава да издаде техния студиен проект "City's Gonna Burn", което става и първия им дългосвирещ албум.

От този абум е и едно от най-големите парчета на Lååz Rockit – “Take no prisoners!”
http://www.youtube.com/watch?v=FIMz7e-BcXA

Интересното е, че след тази класическа траш композиция следва “Dead Man’s Eyes”, която си е чисто Heavy. Изобщо цялото творчество на Lååz Rockit никога не ще може да бъде отличено като типичен THRASH, просто защото момчета свирят без да знаят, какво създават. Това е дълбок басов саунд и знаещ какво прави барабанист. В “Silent Scream” бързите партии се редуват с басови интерлюдии, но като цяло характерна черта си остава вокалът.

Следващото LP се казва “No Stranger to Danger” и е издаден през 1985 г.

http://p.playme.com/cspv/58-91-44-30-00 ... 1263850032

Тук бандата губи малко от дълбочината на звука, за сметка на вокала и като цяло албумът е много по-Heavy, отколкото Thrash. Във второто парче „Town to Town” има дори недопустими от съврeменна гледна точка възгласи “OooYeaahhh”.
В този албум е великата балада “Spared from the fire”

http://www.youtube.com/watch?v=kSLmZgEtGAs

Абумът от 1987 г. е наречен "Know Your Enemy" и още с първото парче се заявява, че бандата отново свири Thrash.

Тъй като зоните на влияние вече са разчертани, а те са наясно, че са загубили темпо с предишния албум трябва да се търси ново проявление в стила. Без да копират нищо от вече популярните звезди на траша Lååz Rockit композират вземащата дъха (ако се пее от дилетант) “Euroshima” и “Most dangerous game” http://www.youtube.com/watch?v=9S80QyPYxs0,

където раздават яки тупалки, а свободата на барабаниста отново е пълна!

„Annihilation Principle” (1989) и “Nothing Sacred” (1991) са албуми, които отстояват позициите на бандатата като уважавана и водеща, но не и първостепенна формация в Thrash Metal.

Без особени скандали “Rockit” явно решили, че са изчерпали своя принос към двукраката цивилизация се разделят през 1993 г.

Въпреки хронологичните противоречия, фестивалът Dynamo Open Air в Холандия през 2005 г. е посветен на траш бандите от 80-те години на 20 в. и Laaz Rockit са поканени да свирят с Anthrax и Testament. Това шоу е тяхната поява на сцена след 1992 г., когато свирят в Токио, пак заедно с Testament.

През Август 2006 г. е издадено DVD-то "LIVE UNTOLD", което разказва накратко историятa на бандата. Естествено акцентите са върху две неща - уникалният и трудно определим стил и рядко срещаната лоялност между членовете.

Първото десетиетие на 21 в. показва, че инициативите по реюниъни на много от уж мъртвите гиганти сакрайно успешни. Петнадесет години след посредната си студийна творба, те отново се събират и през 2008 г. издават "LEFT FOR DEAD".

Това е много добър албум, тъй като тук Lååz Rockit прояват зрелия си угежнен стил, без да губят уникалните си елементи на баладичност. Техният стари приятел Чък Били от Testament, не случайно споделя, че “Left for Dead” е най-доброто в творчеството на Lååz Rockit завинаги.

Lååz Rockit

Кой е на линия