Дата и час: Сря - 20 Ное 2019, 17:18



Отговори на тема  [ 15 мнения ] 
 Mad Season & Temple of the Dog 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Пет - 13 Окт 2006, 12:39
Мнения: 16509
Местоположение: ...Under The Bridge...
Мнение Mad Season & Temple of the Dog
Как така няма тема за Mad Season? И за Темпъл?
Това трябва да се поправи веднага! Предлагам да бъдат обединени в една тема. Скоро ще направя и описание.


Изображение

[b]„Wanna show you something like
The joy inside my heart
Seems I've been living in the temple of the dog”


Mother Love Bone - Man of golden words

Проектът Temple of the Dog е добре познат на посветените фенове на сиатълската музика. Възникнал спонтанно под формата на две песни, написани от Крис Корнел в памет на Анди Ууд от Mother Love Bone, той прераства в един от най-одухотворените като идея, музика и изпълнение албуми в историята на рока. Създаден от приятелите на Ууд – Корнел, Госърд и Амент, с участието на Майк Макрийди, Мат Камерън и Еди Ведър, без никакви ограничения и външен натиск, водени единствено от любовта си към музиката и към Анди...и към музиката на Анди.

Малко история.....Тя започва с групата Mother Love Bone - Andrew Wood (вокали), Stone Gossard (китара), Jeff Ament (бас), Bruce Fairweather (китара), Greg Gilmore (барабани). Поклонник на Фреди Меркюри и Марк Болън от T.Rex, Анди Ууд несъмнено е от хората, които са орисани да бъдат звезди. Атрактивен, ексцентричен и забавен, той винаги пее така, все едно е пред пълна зала, дори и да има само 10 човека в нея. Още от самото начало Mother Love Bone са група с големи амбиции. Техният талант, труд и упоритост се отплащат със сключване на договор с Полиграм. През март 1989 издават Shine EP, прекарват лятото и есента в записи на първия си студиен албум „Apple”. По това време бендът разбира, че Анди има проблеми с наркотиците. Убеждават го да се лекува в клиника, той преминава успешно терапията и по всичко изглежда, че на „Apple” е дадена зелена улица. Скоро след това те свирят на The Rocket's party в Сиатъл и са истинските звезди на шоуто. Всеобщото убеждение и очакване е, че Mother Love Bone е на прага на големия успех, на осъществяването на всичките си дългогодишни мечти. Но......ябълката се оказва непостижимо изкушение - две седмици преди официалното излизане на „Apple”, Анди изпада в кома от свръхдоза хероин. След няколко дни умира, на 19 март 1990, само на 24 години. Това е много тежък удар за всички - за семейството, приятелите, колегите му от бенда и от работата, за цялата сиатълска музика и за съквартиранта, с когото живее по това време - Крис Корнел.

Година след смъртта му, Корнел все още с мъка слуша записите на Mother Love Bone:
„Аз го познавах в едни много решаващи години от развитието на таланта му. Когато живеехме в една квартира, той пишеше страшно много солов материал. Анди беше моя противоположност. Записваше всяка идея, която му хрумне. Беше толкова непринуден в креативността си, никога нищо не поправяше, никога не беше критичен към себе си. Просто го правеше, някои от песните му бяха направо брилянтни, може би една или две от десет. Той израсна невероятно през годината, в която записаха „Apple”. Не мога да повярвам, че това беше отнето от всички, включително от него. Бе едва в началото, а можеше да направи толкова много.......Когато си отиде, се почувствах празен и самотен и си мислех, че това беше моя отговорност. Много хора ми помогнаха да изляза от това състояние – Лейн от Аlice In Chains и Еди от Pearl Jam, той е страхотен човек.” (Rip Magazine, 10/91)

Джеф Амент: ”Намирах се в голяма криза на личността по това време. Бях си дал сърцето и душата на Mother Love Bone, зарязах учението заради групата, а накрая всичко угасна толкова бързо. Цяло лято се събирахме със Стоун, карахме байкове и си говорехме - споделяхме болката и мъката си.” (Spin Online, 8/2001)

След смъртта на Анди, Стоун Госърд обявява, че няма да продължи с групата, и по този начин слага край на Mother Love Bone. Харизмата на Ууд е толкова силна, че Стоун не вижда смисъл да се търси негов заместник. Независимо от това „Apple” е издаден (през юли 1990), всички са работили твърде много върху него, а и той остава като завещание за таланта на Ууд. Никой обаче не се съмнява, че Госърд и Амент ще продължат да работят заедно. Въпрос на време е къде и с кого. Междувременно, през лятото Госърд се събира да свири със стария си приятел, китариста Майк Макрийди. През август 1990-та Стоун, Джеф и Майк записват дузина инструментални демота, известни като Gossman Project. Мат Камерън, барабанистът на Soundgarden, свири в 10 от тях. В търсене на вокалист, Стоун и Джеф дават една част от демо записите на Джак Айрънс, а в края на септември той ги предава на свой приятел от Сан Диего, с когото играе баскетбол – Еди Ведър. Последният записва вокали на Alive, Once и Footsteps (Momma-Son трилогията) и праща касетата обратно в Сиатъл. Там тримата китаристи и наетият барабанист Дейв Крузен много го харесват и го наемат. Еди идва в Сиатъл и веднага започват работа. От 8 до 23 октомври 1990 г. записват първите демота на новата си група Mookie Blaylock/впоследствие Pearl Jam, и само за 2 седмици през ноември и декември в London Bridge Studios - албума „Temple of the Dog”. (Следобед репетират с Еди, а вечер записват с Крис и Мат).

Изображение

Temple of the Dog

не е албум изцяло за Ууд, а емоционално тежкото му звучене в някои песни в никакъв случай не го превръща в траурен. Всъщност, той е повече изливане в музикална форма на спомените и споделените преживявания, свързани с Анди, колкото белязани от смъртта, толкова и утвърждаващи живота.

Крис: ” Когато Анди е починал, аз бях на турне, върнал се бях същия ден и след пет дни отново заминах за Европа на друго турне. Мислех си, че това ще е голямо облекчение - да бъда далеч от къщи и да не трябва да виждам всички онези места или неща, които биха ми напомняли за него. Вместо по-добре, се оказа ужасно, защото не можех да говоря за него с никого. Затова започнах да пиша песни (“Reach down” и “Say Hello to Heaven”), единственото, което можех да направя. Те не бяха в стилистиката на свирене на моя бенд Саундгардън....., но Анди наистина би ги харесал и затова не исках да ги изхвърлям или да прибера касетата и никога повече да не я чуя. Хрумна ми да направя сингъл, и то със Стоун и Джеф, защото са били в неговия бенд.......сприятелил се бях с тях преди да умре Анди и да свирим заедно ми се стори добра идея, но те можеха и да решат, че е ужасна....
(....В момент на неувереност изоставих тази идея, обаче касетата стигнала до тях някак си. Джеф ми се обади и каза, че песните ми са страхотни....)
Първоначално говорехме за няколко кавъра по соло материал на Анди, но веднага осъзнахме, че хората щяха да го приемат като експлоатиране на неговата музика..... накрая си казахме „Хайде да направим албум” - една страхотна колаборация, и в крайна сметка тя се оказа точно такава. ...


Джеф: Наистина беше много хубаво за нас в онзи момент, защото и двамата със Стоун все още се чудехме какво да правим, а така щяхме пак да сме в бенд и да съдаваме музика и според мен това толкова ни хареса, че не искахме да спрем....

Стоун: Положението беше такова, че нямаше натиск отвън, никой не очакваше каквото и да е от проекта, така че, когато записвахме, нямаше никой от компанията.......Искам да кажа, че нямаше никакъв натиск и направихме всичко за три седмици студийно време.” (част от интервюто на тримата за радио KISW 99.9 FM: Seattle, 14.4.1991)

Като основен автор, Корнел е изненадващо и неподозирано различен музикално и вокално от последния Гардън албум, металургичния „Louder than Love”. Докато грънджът на Mother Love Bone е пО глем или love rock, както Андрю го нарича, стилът на „Temple Of The Dog” е гръндж, клонящ по-скоро към класическия рок, с блус и соул сенките на тъмната страна на любовта, и с топлината на невидимото Анди-вдъхновение. „Понякога сякаш чувствам присъствието му, и съм сигурен, че това има нещо общо със силната жажда за живот на Анди, когато беше на Земята” (Госърд). Албумът заема своето заслужено и специално място на границата между ъндърграунда и мейнстрийма в поредицата след Louder Than Love, Bleach и Facelift и преди Nevermind, Ten и Badmotorfinger. Дори и баладите в „Temple Of The Dog” носят стиловите белези на грънджа - тихите куплети, избухващи в припевите („Say Hello to Heaven” , „Call me a dog”), стоп старт динамиката („Hunger strike”), интровертните текстове. Музиката съвсем логично носи много от наследството на Mother Love Bone чрез свързващия тандем Госърд-Амент, повлияно от Корнелския начин на композиране и пеене в памет на Ууд. Характерните за грънджа витиевати китари на Стоун и Джеф, самите те оформили характера на грънджа с Green River, Mother Love Bone, Temple Of The Dog и Pearl Jam, са свързващия елемент в естествената химия между музикантите, която зарежда с енергия, сила и душа песните в този проект. Това е албумът, в който се разкрива целия вокален блясък и божествено великолепие на Крис Корнел, незатъмнен в никой от по-късните му албуми...и най-прочувствен и трогващ...също...


Двете песни "Reach down" и "Say Hello to Heaven" Корнел пише като пряк отзвук от смъртта на Анди, докато другите песни са написани от него преди това, когато е на турне или са преработени от съществуващите демота на Госърд и Амент. Седем от десетте песни в албума и всички лирики са на Корнел. Две песни са на Госърд от Gossman Project - „Times of trouble” и „Four walled world”, една на Госърд и Амент - „Pushin` forward back” - и трите подсказват бъдещото звучене на Pearl Jam, а основната бас линия на Reach down логично, а вероятно и едновременно е довела Джеф до тази в Jeremy.
Това е албумният дебют на китариста Майк Макрийди, малко ошашавен, че го записват, дотолкова обсебен от музиката, че дори изгубил слушалките си по средата на горещото 5 ½ минутно соло в „Reach down” и продължил да го свири, без изобщо да чува песента.
„Това беше първото ми соло, записано в албум, и аз бях страшно въодушевен......Записах го от първия път! Солирах през цялото време и чак накрая усетих, че слушалките са се омотали около лицето ми. Бях се подпалил тотално. Китарната ми работа в тази песен е един от моментите, с които се гордея най-много.” (Майк - Guitar School 5/95)
Солата му в „Say Hello to Heaven” и „Call me a dog” също са забележителни с блусарския McCready eyes-closed feel.
Това е албумният дебют и на Еди Ведър, и то какъв, поставил блестящо началото на още една вокална легенда. В ролята на беквокалист, той поддържа основите в „Your Savior” и „Four walled world”, галопира в един впряг с Корнел в „Pushin` forward back”, и разбира се са рамо до рамо, двама големи музиканти и двама големи приятели (оттук нататък), в един от най-разкошните рок дуети изобщо „Hunger strike” - bliss за всеки уважаващ себе си мюзик фен.
Мат Камерън е обредния сиатълски кръвосмесител, чийто ритъм кара и трите групи да се чувстват у дома си. Неговата неизчерпаема ритмическа енергия създава динамика и груув в целия албум, особено фънк бийта в интрото на „Wooden Jesus”, смятана за едно от най-добрите му изпълнения, а „Your Saviour” и „Pushin` forward back” определено са царството на Джеф и Мат. Най-интересна е All night thing, където водещ инструмент съвсем неочаквано за балада са.........барабаните.

Първата песен Say Hello to Heaven е максимално далеч от понятието „откриващо парче”, тя е далеч от каквито и да е понятия за песен, текст и музика......тя е горчива сълза, елегия, която се отприщва в извиращо ридание накрая...

Свята Майко, избави ме
от лъкатушните проклятия,
които във ума ми вият!
Вземи ме в твоите обятия!

Думите не слушат никога,
учителите не се научават,
свещта ми позатопли мислите,
но тъй ми е студено да изгарям.

От острова си той дойде
и улицата рано го погуби,
разби от болка страдащото ми сърце,
но никога не каза скрити думи.

Кажи „Здравей!” на небето...

Новородено млад,
изгубена молитва беше,
в небесен двор на воля си игра,
но на студената земя в леглото спеше...

Бедни Звездоброецо! Аз казах,
сълзи за теб тя няма да пролее,
защото знае като шепот гладък –
Любов лекува раните след време!

Но даже прекалено да обичаш,
не е достатъчно изглежда,
по друг път по-добре да тичаш,
Внезапен Край на този се отрежда.

Кажи „Здравей!” на небето...

Никога не съм желал
за теб да редя този стих,
страници фрази с неща,
които няма да осъществим.

След малко ще духна свещта
и ще те сложа да си легнеш,
щом кучетата ти прекършиха гласа,
изпращам те със думите последни

Кажи „Здравей!” на небето!
Кажи „Здравей!” на небето!

Следва 11 минутната епопея Reach down , която дава пълна пространствена и времева джем-свобода на китари, бас и глас, увенчана с блестящото експериментално Макрийди соло и внушителната акапела на Корнел сам със себе си. В текста той говори за страха и напрежението, които идват от това да си фронтмен. Песента е нещо като сън-спомен за Анди и въображаемото му послание

„Не мислете за мен, плачейки по-силно
от бебе за един милион долара,
защото аз трябва, трябва да си почина,
да посегна надолу – към хората,
да взема публиката във ръка
и да я отнеса в Обетованата земя...”

„Има една песен Hunger strike, първия сингъл. Еди беше на една от репетициите на Temple of the Dog, защото тогава беше пристигнал тук и имаше проби, той ми каза после, че наистина много харесва тази песен........Вокалите за нея нямаха нищо общо с всичко, което бях правил дотогава, не бях свикнал да пея по този начин, и реших, че гласът му е много подходящ и ще е страхотно да направим дует.......Еди стоеше там и чакаше за репетицията на Mookie Blaylock, аз пеех пасажи от песента, а той скромно, но и все пак смело дойде до микрофона и започна да пее ниските партии за мен, защото видя, че ми е малко трудно. Направихме няколко негови хоруса и изведнъж ме удари като гръм по главата мисълта, че гласът му звучи изумително в тези ниски пасажи. Той ги изпя точно по начина, по който аз мислех да се направят, без да го знае, просто инстинктивно...
....Когато поканих Еди (да участва в албума) ми се стори, че е поласкан. Никой от нас не го беше планирал, той просто беше там, страхотен човек е и изумителен певец, и щом като проекта се правеше за наше удоволствие, защо да не можеше да включим и него?”
(Корнел за KISW 99.9 FM: Seattle, 14.4.1991 и Spin 8/2001)

Корнел засяга много теми, познати от текстовете му за Саундгардън - социалното неравенство в „Hunger strike”

„Нямам нищо против да открадна
залък хляб от декадентите,
но не бих могъл и да нахраня
с препълнената си паница бедните.”

природата и нахлуващата индустриализация в хардрок виелицата Pushin` forward back,
недоволството от фалшивия християнски евангелизъм в Wooden Jesus.
В албума има още две песни, отнасящи се индиректно за Ууд – трогателния пиано блус Call me a dog в духа на разтърсващата „Say Hello to Heaven”, и тежката Госърд балада за властта на дрогата Times of trouble, обнадеждена от блус хармониката и стиховете на Крис:

„Чувал съм те да ми казваш,
колко черен е светът,
легнал върху твоите плещи,
а ти под сенките залязваш...
Не го прави!
Дареното ти време не убивай!
Можеш да го сториш, но уви,
назад не може да се взима.
Имаш власт да удържиш
все още подареното ти време,
докато не се освободиш
от тежестта на черното си бреме.

Интересното при „Times of trouble” е, че съществува още една песен на основата на същия инструментал - „Footsteps” на Pearl Jam с текст на Еди.

Джеф: ” Всъщност „Footsteps” версията беше първа. От касетата с песните на Стоун, която записахме с него и с Майк, само музиката (после Еди написва текста). По същото време правехме и албума „Temple of the Dog”, Крис чу инструментала и много го хареса, пипна аранжимента на някои места, за да пасне с текста, който имаше, и накрая получихме две почти едновременни версии”.

Mайк: ” Тази песен ме връща назад, когато започнах да свиря със Стоун. Беше написана за Mother Love Bone. Само един риф по-точно. Корнел изпя върху него „Times of trouble”. Мисля, че това беше работното й заглавие, дадено от Анди.”

Следващата песен Your Saviour отхвърля дори и Божието спасение с гневен саундгардънски вик и размирно Макрийди соло...

„С кого да бъда сам избирам,
живота си градя по начин свой,
фитила ми пали и с камък ме убивай,
ръката ми жигосай със клеймо...

Нашепвай ми в ухото бърза гибел,
но не ми пращай своя Спасител” (преводите мои)

Над затворения във Four walled world гръндж епос се извисява само гласът, последван от китарния си двойник.

Грациозната балада на Крис All night thing закрива процесията с пиано, ритъм и църковен орган в среднощния час.

Изображение

Албумът е издаден на 16 април 1991 от A&M Records (лейбъла на Soundgarden). Продуцент е групата, заедно с Rick Parashar, който свири на пиано в „Call me a dog”, „Times of trouble” и „All night thing”, и на орган в последната. Арт оформлението и фотографията са на компанията Ames Bros. на Джеф Амент и брат му Бари.
Към албума има приложение, на което Амент от името на шестимата членове написва биографията на Temple Of The Dog:

”10 songs. Spontaneous. Creation. Emotion. Very Pleasing. Real Music. No Analyzation. No Pressure. No Hype. Just music to make music. Friends and a reason. Chemistry. Beauty. Life Rules!”

” Все още слушам албума „Temple Of The Dog”, и мисля, че е най-доброто нещо, в което съм участвал. Каквато и да беше тази комбинация от хора, никога не съм имал ситуация, в която да ми е било толкова лесно. Оттогава търся нещо подобно... …начинът по който нашите два бенда се допълваха един друг. Имаше няколко песни, които Крис написа направо от сърцето си, без никакви предубеждения къде и какво ще се случи с тях. Истинско злато. По отношение на писането на музика, да бъдеш стеснителен е най-лошото нещо.” (Стоун Госърд - Spin Online 8/2001)

Продажбите са скромни, тъй като музикантите са непознати извън Сиатъл. Но през лятото на 1992-ра, след избухването на грънджа, A&M пуска албума повторно и рекламира активно Temple Of The Dog като колаборация между Soundgarden и Pearl Jam, включвайки сингъл и видео на “Hunger strike”. В единствения клип от албума, бендът е сниман на плажа в Discovery Park - Сиатъл, близо до фара West Point Lighthouse.
Феновете са изненадани и объркани, непознавайки историята на проекта, факта, че той е еднократен (и преиздаден) албум в памет на Ууд и не означава разпадането на двете групи, от които е съставен. Често Temple Of The Dog е била считана за супергрупа, инициирана от Pearl Jam с участието на Корнел, а е точно обратното. Синглите “Hunger strike”, „Say Hello to Heaven” и албумът влизат в Билборд класациите, последният и в листата на 100-те най-продавани албума на 1992-ра и добива платинен статус до края на годината.

„”Temple of the Dog” бе един от първите smash hits на Сиатълската експлозия....и заслужава безсмъртие дори и само заради „Hunger strike” и „Reach down” ; тези песни доказват, че гневният бунт, който дефинира Сиатъл рока през 90-те не беше евтин сантимент, поне в началото.” (сп.Rolling Stone 12/21/00)

„Песните в ”Temple of the Dog” превъзхождат почти целия днешен хард рок със силата и емоцията си....” (Musician 7/91)

Групата представя всички песни от албума на официално шоу в Off Ramp Café в Сиатъл на 13 ноември 1990 г. (без Еди, който се предполага, че е заминал за Сан Диего да подготвя окончателното си преместване в Сиатъл). Останалите изпълнения са само на отделни песни: на 3 август 1991 на концерт на Pearl Jam в Сиатъл („Reach down” и „Pushin` forward back” - бисове с участието на Корнел) и на концерти, в които са участвали Soundgarden и Pearl Jam - на 3 октомври в L.A. и на 6 октомври 1991 на RIP Party в Холивуд („Hunger strike”, „Reach down” и „Pushin` forward back”), както и няколко пъти през 1992-ра на феста Lollapalooza („Hunger strike”, „Reach down”).

Има и един скорошен исторически риюниън на Temple of the Dog на 28 октомври 2003 г. на благотворителния концерт на Pearl Jam и приятели в Санта Барбара, Калифорния. Корнел излиза на сцената за „Hunger strike” и почти 10-минутна версия на „Reach down” пред изненаданите и невярващи фенове.

Hunger strike отново звучи в оригинал при гостуването на Корнел на Pearl Jam шоуто в L.A. на 6 октомври 2009.

Изображение

* Винаги ми е бил емоционално труден за слушане албум, разкъсващ с елегичните си лирики, криволичещи по тъмните крайбрежни пътеки китари, търсещи фара с треперливата от емоции светлина на великолепния глас, за да оплакват и честват в едно първата голяма загуба и първата голяма звезда на грънджа, като госпъл в храма на Анди на върха на планината Олимпик, от който да черпят сили, за да продължат напред, към мечтите си - Ten и Badmotorfinger....и заради него “Тhe man of golden words” :!:


Една интересна новина:


Цитат:
Mike McCready announced during a radio interview on WFPK today that Mad Season are planning on reissuing Above and also have a live album in the works. Mad Season released their lone album in 1995 and played their final show in April 1995. 3/4 of the lineup (Mike McCready, Baker, and Barrett Martin) recorded the instrumentals for a second album in 1997 but couldn’t get Staley or Mark Lanegan to sing on it. McCready said they are looking for singers to complete it. There are 12 songs without vocals. Baker passed away in 1999 and Staley died in 2002.

:roll:

*материалът за Temple Of The Dod е любезно предоставен от Miranda R


Вто - 24 Апр 2012, 02:18
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Съб - 15 Дек 2007, 21:02
Мнения: 9961
Местоположение: six feet up
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
А защо една тема и за двете групи? :roll:
Аз съм си мислела много пъти за тема за Mad Season...ама май много смисъл няма...

_________________
I wanna tell you that I love you but does it really matter?


Вто - 24 Апр 2012, 11:51
Профил
Аватар

Регистриран на: Съб - 16 Дек 2006, 00:20
Мнения: 6296
Местоположение: Yavin 8
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
Айварски, пооформи темата плиз.

_________________
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение
ИзображениеИзображение


Вто - 24 Апр 2012, 17:13
Профил ICQ
Аватар

Регистриран на: Пет - 13 Окт 2006, 12:39
Мнения: 16509
Местоположение: ...Under The Bridge...
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
Ще го направя като имам време, надявам се скоро.


Вто - 24 Апр 2012, 20:09
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Сря - 17 Юни 2009, 21:44
Мнения: 1114
Местоположение: 95.9 MHz Варна
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
От мене Temple of the Dog, местя го от другата тема. :)


Сря - 25 Апр 2012, 01:54
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет - 13 Окт 2006, 12:39
Мнения: 16509
Местоположение: ...Under The Bridge...
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
Някой модератор да премести информацията от поста на Миранда в първия пост в темата. Аз ще напиша нещо за Mad Season, когато мога.


Сря - 25 Апр 2012, 10:26
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Сря - 17 Юни 2009, 21:44
Мнения: 1114
Местоположение: 95.9 MHz Варна
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
И ако може модераторът да напише, че материалът в първия пост за Temple of the Dog съм го писала аз, защото сега излиза, че е на Айв.
Благодаря! :)


Чет - 26 Апр 2012, 02:15
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет - 13 Окт 2006, 12:39
Мнения: 16509
Местоположение: ...Under The Bridge...
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
http://grungereport.net/?p=11990


Нед - 20 Май 2012, 22:49
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Пет - 13 Окт 2006, 12:39
Мнения: 16509
Местоположение: ...Under The Bridge...
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
Цитат:
According to guerrillacandy.com, Barrett Martin stated in a recent Q&A with Jet City Stream that Mark Lanegan will sing on some songs on the new Mad Season album. The songs Lanegan is singing on were originally written for Layne Staley to sing on. Martin and Lanegan were bandmates in the Screaming Trees from 1991 to 2000, and Lanegan contributed vocals to two songs on Mad Season’s first album (Long Gone Day and I’m Above).


Сря - 25 Юли 2012, 11:01
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Пет - 13 Окт 2006, 12:39
Мнения: 16509
Местоположение: ...Under The Bridge...
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
http://www1.rollingstone.com/hearitnow/ ... eason.html


Вто - 19 Фев 2013, 00:47
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Пет - 13 Окт 2006, 12:39
Мнения: 16509
Местоположение: ...Under The Bridge...
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
http://www.youtube.com/watch?v=G8g_7CDwbmI


Чет - 28 Мар 2013, 16:52
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Пет - 13 Окт 2006, 12:39
Мнения: 16509
Местоположение: ...Under The Bridge...
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
Mike McCready says the following about the song:

Цитат:
"Slip Away,’ which I wrote, was kind of my feeling at the time how [Mad Season] was slipping away. The guitar solo at the end of that, you can hear the pain that’s in that. That’s my pain of how this whole thing was all falling apart when Baker and Layne were dying… Mark [Lanegan] put lyrics to that and they mean something different now… but I’m getting a little deep in to what the lead is. You’ll listen to it and you’ll hear pain."


Страхотна е.


Пет - 29 Мар 2013, 07:46
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Пет - 13 Окт 2006, 12:39
Мнения: 16509
Местоположение: ...Under The Bridge...
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
http://teamrock.com/news/2016-07-20/tem ... tt-cameron


Сря - 20 Юли 2016, 14:02
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Пет - 13 Окт 2006, 12:39
Мнения: 16509
Местоположение: ...Under The Bridge...
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
TEMPLE OF THE DOG – FEATURING CHRIS CORNELL, STONE GOSSARD, JEFF AMENT, MIKE MCCREADY, AND MATT CAMERON – REUNITE TO TOUR FOR FIRST-TIME EVER
Temple of the Dog — the Seattle supergroup featuring Soundgarden’s Chris Cornell, Pearl Jam’s Jeff Ament, Stone Gossard, and Mike McCready, and drummer Matt Cameron (who plays drums with both Soundgarden and Pearl Jam) — has reunited and will tour for the first time ever since forming in 1990. The band will play five cities, Philadelphia, New York, San Francisco, Los Angeles, and Seattle, in November.
A special ticket pre-sale for fans signed up to the Ten Club, Soundgarden, and Chris Cornell email lists begins immediately and runs through July 27th. Tickets will go on sale to the general public at 12:00 PM local time on Friday the 29th. $1.50 from each ticket sold will benefit the Chris and Vicky Cornell Foundation and an additional $1.50 will benefit Pearl Jam’s Vitalogy Foundation.


Сря - 20 Юли 2016, 21:25
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Чет - 05 Юни 2008, 16:02
Мнения: 1790
Мнение Re: Mad Season & Temple of the Dog
В Mixtape-а ще дойдат ли?


Вто - 11 Окт 2016, 12:50
Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 15 мнения ] 

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB © 2009 phpBB Group.
Поддръжка от StudioX