Дата и час: Пон - 06 Юли 2020, 11:19



Отговори на тема  [ 703 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 47  Следваща
 Пловдив-"древен и вечен" и неговите срещи 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Вто - 05 Фев 2008, 19:21
Мнения: 10832
Местоположение: Анунаки ибн ал Насър ел Сахиб Иса Ал-Халифа ес Пуханага Делторо Соуса и Лима Франсиско Нунакев
Мнение Пловдив-"древен и вечен" и неговите срещи
"Филипопол - това е най-големият и най-красивият от всички градове на Тракия. От далеч блести красотата му и една много голяма река тече съвсем близо до него. Това е Хебър, а градът е дело на известния Филип"
Лукан (120 - 180 г.)

"Трудно може да си представи човек по-добро разположение на град"
Ламартин,1833 г.


През погледа на другоселеца Пловдив е пленително място да заживееш сред невероятната смесица на атмосферата на един от най-древните градове изобщо в Европа и модерната дива урбанизация, но в невероятна и някак приемлива форма... Някак си древното се промъква и наднича откъдето най-малко очакваш...
Красотата на града най-добре се усеща под дълбокото почти средиземно морско синьо небе в слънчев, пък дори и хладен ден. И в приятната компания на самотата - дори с хора покрай себе си.
Спомена от първата среща, с този уникален град, не знам с какви думи да го опиша: усещането за дух, което ме грабна. И така ми взе акъла, че си пожелах - "Искам да живея тук!!!".
И тук хората си имат грижи, не е като да си нямат - ама странна работа - вървя си по Главната и срещам хора всякакви, ама почти не видях мрачнюги или зомбирани лица на безумно забързани хора невиждащи и не чуващи нищо от заобикалящата ги странно смесена красота и гротеска модерност.
Наистина този град е странен - имало траки, имало Орфей (дали пък тоя не е родоначалник на Рока?!); имало ромеи - домъкнали всякакви железа (абе тия дали нямат пръст в пръкването на Метъла?!), модерни оръжия всякакви късали и ровили парчето земя на този град... Гърци разни не се сдържали и тия да посегнат тъдява ('що ли не мога да се сетя за друго освен за разни гръмки изцепки с техните богове?).
И в цялата тази гмеж - накъде без нещо варварски първично и здраво устремено нанякъде като прабългарите нагазили тази земя и обявили я за своя....
Аааа - положението става страшно - май твърде много духове има из този град и ... и да - човек може да намери почти всичко тук...
Та така...

Ако можех да пътешествам из времето сигурно пред погледа ми щяха да се изнижат разни моменти разказани (май не много) накратко така:
Началото на първото поселение на мястото на днешния град се губи в мъглата на времето - някъде ок. 6000 г. пр. н.е. и се предполага, че името му е било Кендрисас (свързано с главното му божество - Аполон Кендрисус).
После към 1200 г. пр. н.е. траките създават върху трихълмието укрепено селище именувано от тях Евмолпиас /или Евмолпиада/.
Според историците през 342 г. пр. н.е. след като Филип II Македонски го завладява - и (логично) го преименува на Филипополис (Филипоповград). И по това и време градът се сдобива със здрави крепостни стени.
Така де, ама траките не мирясали дорде не си върнали контрола върху този стратегически град - и естествено отново го преименували, този път на Пулпудева (което си е превод на до скорошното му име Филипопол).
По после пък към II - I век преди Христа градът добива известност и като Одрюза/Одриса - по името на владетеля сякъл по това време собствени бронзови монети /днес те са изключително ценна и рядка находка/.
Хубаво ама - както и за хубавата жена има много мераклии - и тук не се минало без претенденти - през 72 год. пр. н.е градът е завладян, макар и за кратко, от някой си римски пълководец зовящ се Марк Теренций Варон Лукул /по време на похода му срещу бесите/.
Такааа, траките обаче не си траяли - и естествено си го възвърнали. И те не устискали много - даже хич. През 46 г. сл.н.е. Римската империя слага ръка на цялата провинция Тракия. Нов управник - ново име (нищо ново под слънцето). Е как да се казва? Как ли - ами щом е на три хълма - естествено че Тримонциум (трихълмие). Ааа?! ама нали си знаем, че старите навици си отиват трудно - и градът продължава да е по-известен под името Филипополис. Ако се вярва на някакъв си римски историк от IV век Амиан Марцелин "Големите градове Филипопол, .... и Берое красят провинция Тракия".
Стратегически разположен на пресечната точка на няколко жизнено-важни артерии на Римската империя градът си е бил апетитна хапка откъде и да го погледнем. И така - започнало се едно бясно строителство и разрастване (е не чак като съвременното - примерно по разни познати нам курорти), а с планировка и мисъл за бъдещето, че градът вече взел и да разпростира и из низината - далеч от фортифицираното трихълмие - та чак и втора крепостна стена се принудили да вдигнат тия римляни (май тази работа я свършил император Марк Аврелий през 172 г.).
Как да му се неначудиш на този Филипополис - още тогава си е бил модерен град: имали си хората и водоснабдяване, че и канализация (само не бъркайте със съвременния изрод ВиК).
Византийците му хвърлили мерака - и някъде към IV век му сложили ръка. Май по това време нищо интересно не се е случило.
Та - да си дойдем на приказката - дошъл нашего брата - Българина. Направил си Царство и този чудесен град се оказал някъде там в покрайнините на пограничните му райони. Историята не ми е силната страна ама доста български царе си го препредават от ръка-в-ръка: макар да е първом завладян от хан Крум (812 г.) чак (кхан) Маламир го приобщава в официалните граници през 834-та; После се зареждат Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (980-1014).
Обаче после за почти два века византийците пак си държат контрола върху града.
За кратко Пловдив дори е бил под владичеството на Латинската империя и то като столица на Херцогство Филипополис. Цар Калоян се опитал да им развали кефа на въпросните рицари и на два пъти за кратко успявал да докопа владението над града. Работата обаче става сериозна по времето на Иван-Асен II май към 1225-1229 и го устискал чак до 1263 год. - когато Византийците пак си го възвърнали.
Да ама и тогава управниците пак са си купували гласове: Йоан V Палеолог предава града през 1344 год., заедно с още 7 крепости, на България като в замяна получава подкрепата на Иван Александър в борбата за трона в Константинопол.
Мдаааа - ама всичко си има и край - дошъл такъв и за процъфтяващия средновековен град в лицето на Лала Шакхин паша, завладял града през 1364 год. А да! градът за пореден път се сдобил и с ново име - Филибе (че как иначе - нов властник - ново име).

То като погледне човек и днес някои неща са с толкова имена, че да се чудиш кое какво е - ама освен Тримонциум, Филипополис, Улпия, Флавия и Юлия, Пулпудева, Плъпдив, Пълдин, Плоудин (ако не друго - са поне що-годе по-познати) - според някои историци градът е имал поне около 60-тина имена - а ходи ги кажи - ако можеш... Е аз и 1/2-та не знам... ама както и да е.

Важното е, че сега е Пловдив.

Легенда за седемте хълма
(по мотиви от "Майчина клетва" на А.Каралийчев)
Преди много години буйните тогава води на Хеброс (Марица) , преминавали покрай най-чудния град на равна Тракия и сякаш затихвали омаяни пред белокаменната крепост. Хората тука живеели щастливо - отглеждали прекрасни коне, златно жито и сладко грозде, пеели дивните си песни и славели могъщите тракийски богове, всеизвестна била воинската храброст на мъжете, чудеса се разказвали за дивната хубост на жените. Множели се богатствата на приказния град и славата му се носела на далече, на далече...
Един ден край градските порти белокоса жена прегърнала на изпроводяк младия си син. Тесни били за него крепостните стени, сърцето на младежа жадувало за непознати земи, а умът му за нови знания. И той се отправил към неизвестността, яхнал най-хубавия кон, понесъл със себе си последната майчина прегръдка, а задно с житената погача - и заклинанието на майката никога на не забравя земята си.
Момъкът се присъединил към победоносната армия на Александър Велики и се отправил далече на изток. Много земи видял, много народи опознал, много неща научил. Прославил се като смел войн и бил първият, който се изкачил на крепостните стени на пълния с несметни богатства град Вавилон при превземането му от македонската армия. За този подвиг лично Александър връчил на младия тракиец царски меч на победения град и го направил негов владетел. Девет години някогашния тракийски юноша и храбър боец управлявал Вавилония, вдигал нови крепости, увеличавал богатствата на новото си царство. Разкошът и царската власт постепенно започнали да изтриват от паметта му спомена за родната земя...
А през това време неговата родина била нападната от жестоки врагове, които унищожавали всичко по пътя си. Дивните орди обкръжили крепостта край реката, а нейните защитници ден след ден по-трудно отбивали безчетните им атаки.
Славата на вавилонския цар отдавна била достигнала до родните му места. В дните на върховна опасност майката изпратила по-малкия си син с молба за помощ. Младежът се измъкнал през тайния изход на крепостта и преодолявайки хиляди опасности по пътя си пристигнал във Вавилон с последната надежда за подкрепа на обсадения град.
Но владетелят не пожелал да помогне на близките си. Той пирувал след поредния успешен лов. С празни ръце и обрушени надежди се завърнал в обсадената крепост. Пратеникът, с много болка предал братовия отказ на старата си майка. А тя била толкова стара, че никой не помнел годините ѝ. Ала всички запомнили думите ѝ, които произнасяла тихо, а те кънтели над разрушенията и пожарищата със страшна сила: "О,сине! Ще дойде ден, когато ти ще поискаш да се върнеш. И нека тогава твоята земя не те приеме! Твоето сърце остава затворено за нашата болка -нека твоят град завинаги бъде затворен за теб! Твоя душа се е превърнала в камък - нека и ти станеш на камък! Нека проклятието ми те настигне, защото няма нищо по-страшно от измяната и забравата!"
Тези думи сякаш ѝ дали сили, старата жена грабнала меча на един от убитите воини и се спуснала към враговете.
Отдръпнали се жестоките войни, поразени от страховития вид на уж немощната старица, а след нея с последни сили размахвали мечове изпонасечените в битката мъже, разярени жени и деца мятали копия, забравили всичко на света. Поразени, вражеските орди се оттеглили, а останалите живи защитници на крепостта се върнали да гасят пожарите в нея. Животът продължавал. Градът отново заживял както преди, хората постепенно се отърсили от преживения ужас и започнали наново да съграждат домовете си, да сеят нивите си, да отглеждат конете си.
Минали се години красивия някога юноша вече остарял и искал да се върне там от където е дошъл. Вече като грохнал старец не се радвал на от богатството, което натрупал, от чуждоземските песни и танци. Искал само едно да се върне в равна Тракия. Натоварил част от огромното си богатство на 7 камили - дар за родния си град, и се отправил на северозапад. Колкото повече наближавал, толкова по-нетърпеливо биело сърцето му. И ето там в далечината се белеели зъберите на крепостта, вече се чувал и шумът на реката.... Но старецът почувствал как се превръщат в камък краката му, как ледена студенина обхваща ръцете му.... Той така и не стигнал до своя град. Изпълнило се проклятието на майката - родната земя отказала да приеме дори останките на този, който ѝ изменил и се отказал от нея. В камък се превърнали и седемте камили, натоварени с безбройни богатства.
Може би и затова Градът на седемте хълма завинаги останал богат и красив, а каменните грамади напомнят и до ден днешен за проклятието на майката, за това, че няма прошка за измяната, за това, че няма на света земя, по-хубава и по-свята от Родината.

Джендем тепе
Изображение
Джендем тепе (от турски адски хълм), наричан още Хълм на младостта или Младежки хълм, е най-високият (надморска височина (кота терен) 307 метра) от днешните шест възвишения (тепета) на Пловдив. Релативната му височина спрямо средната надморска височина на град Пловдив (164 м) е 143 м. Хълмът се намира в западната част на града.
В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. Има сведения, че на равната площадка на самия връх на хълма са открити основите на интересен култов паметник. Върху разрушените зидове на стар езически храм посветен на бог Аполон Кендрисос ,статуя от бронз е стояла на върха на хълма до Късната Античност.
В ранно християнската епоха там се намирала голяма три корабна базилика (обект на изследване в близкото минало от пловдивския археолог г-н Иван Джамбов), която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Храмът е имал внушителни размери. Останките на един дебел ограден зид, разположен около базиликата, сочат, че тя е била добре защитена и охранявана . Тези грижи са свързани вероятно с нейното местоположение извън чертите на Стария град.
През османския период е именуван Джин тепе (Хълм на духовете), постепенно променено на Джендем тепе. Наричали го още и Чигдем тепе (Хълм на минзухарите).
Хълмът е обявен за природна забележителност.

Бунарджика (Хълмът на изворите)
Изображение
Официалното име "Хълм на освободителите" не се ползва, а освен Бунарджика хълмът е популярен и като Aльоша.
Намира се на запад от централната част на града. Със своята височина от около 108 м се нарежда на второ място. Името му идва от турската дума бунар (кладенец), заради многобройните си водни източници. В римско време е бил известен като хълма на Херкулес, тъй като там е имало голяма статуя на митичния герой. Хълмът е любимо място за почивка и излети на пловдивчани, обявен е за природна забележителност.
Ако идете в Русия и кажете,че сте от България, като нищо някой по-патриотичен домакин би ви изпял една стара и тъжна съветска песен с много нежна мелодия. В нея се пее за каменния войник Альоша, стоящ на планината в сняг и порой - той си спомня оловната буря на войната и всички онези паднали момци, които за разлика от него, Альоша, са останали безименни. Планината се намира в България и е всъщност пловдивското тепе Бунарджика.
В действителност тепето е с височина едва 108 метра и е второто по големина в Пловдив. Но на върха му наистина се намира споменатият Альоша. Каменният воин може да се види практически от всяка точка на града. Издигнат е през 50-те години като паметник на всички съветски войници, загинали по европейските поля. Прозвището Альоша се появява скоро след построяването му. То бързо се разпространява сред пловдивчани и по-надалеч. Достига чак до полярния кръг - в Мурманск през 70-те години местните също започват да наричат Альоша своя паметник на популярния съветски войник!
Може би галеното име помага новият 11-метров монумент лесно и безболезнено да бъде приет от жителите на Пловдив. Дори днес те се отнасят по-скоро с любов отколкото с ненавист към него. Альоша единодушно е приет като една от емблемите на града. Продължава да бъде по-скоро скъп гост и приятел, отколкото символ на съветското господство. Такова впечатление обаче често прави на посетителите на града заради доминиращото си местоположение.
На Бунарджика има един доста по-стар и неоспорван паметник, когото Альоша оставя в сянка - този на руския цар Александър II и на войските, освободили Пловдив на 4 януари 1879 г.
Изображение
Намира се на срещуположния край на билото и е издигнат още през 1881 г. През 60-те години около него е оформена също и галерия от борчета, засадени от редица твърде необикновени посетители на града - първите земни космонавти, включително самия Юрий Гагарин!
Изображение
За съжаление днес (по-голямата) част от дръвчетата ги няма вече.
По случай откриването на паметника през 1881 г. започва и залесяването на Бунарджика. По турско време всичките незастроени тепета на Пловдив са били съвсем голи, обрасли само с трева, както може да се види от старите фотографии. Дори през първата половина на XX век горните части на Бунарджика и някои от склоновете остават открити.
През деня по скалите под Альоша препускат безспирно хлапета, а вечер влюбени двойки споделят романтиката на керемидените покриви далече долу, житните поля отвъд града, и грамадните зелени Родопи, които оттук изглеждат особено близо

Сахат тепе (Данов хълм)
Изображение
Сахат тепе в превод от турски означава Хълм на часовника. Часовниковата кула, подобно на първите европейски механични часовници, е без циферблат. Някога както и сега е отмерва всеки час с камбанен звън (според това колко е часа толкова пъти звъни от 0 до 12 удара), който се е чувал над целия град.
Сахат тепе има два върха - северен и южен. В седловината помежду им е устроена площадка с пейки и чешма. Тук, както и на скалите по склоновете, вечерно време идват доста младежи, предпочитащи да се събират на открито, вместо в шумните и скъпи заведения. На южния връх през 50-те години на ХХ век е построена радио и телевизионна станция, а на северния има стара "османска" часовникова кула.
Кулата е построена в зората на ХVІ век като пожарна кула за наблюдение на околностите на града за пожари. Смята се, че часовниковия механизъм е изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджалата и е подарен на пловдивска община . Първото сведение за нея дава френският пътешественик Льофевр, посетил Пловдив през 1611 г.:
"... На другия хълм /Сахат тепе - б.а./ има часовник, който денонощно отброява часовете по френски..." През целия ХVІІ век повечето пътешественици, минали през Пловдив, остават впечатлени от градския часовник, какъвто нямало нито в Одрин, нито в Цариград. Дори в Западна Европа такива архитектурно-технически образци не се срещали твърде често. В началото на ХІХ век кулата била вече напълно грохнала. В началото била с дървена конструкция, но след пожар, е изградена отново. През 1812 г. градската общественост се заела с възобновяването на кулата и монтирането на нов часовников механизъм.
Изображение
Интересното е, че Сахат тепе е наричан така, преди там да бъде построена османската кула! Изглежда турските заселници са заварили гръцко название със същия смисъл, което идвало още от Античността, и само са го превели на своя език. И наистина, при събарянето на къща в подножието на тепето през 1920 г. са открити останките на воден градски часовник от римско време.

Таксим тепе (Сарайтепе, Кесяково тепе)
Таксим тепе е един от седемте хълма, на които е разположен град Пловдив. Името му произлиза от думата таксим, което ще рече разпределително място. Тук се събирали водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в различни посоки из града. През първата половина на Османското владичество го наричали Сарайтепе поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци или жилища. През години на българското Възраждане е известно и като Кесяково тепе, по името на родолюбеца Тодор Кесяков, чиято къща била на върха на тепето. Таксим тепе само по себе си е свързано с Джамбаз тепе и с Небет тепе. Върху тези три хълма в наши дни е разположен Старият Пловдив, който е културно средище на града от древността до днес. Това трихълмие съхранява следите на много творци и изкуства, като художественото, музикалното. Старинният Пловдив приютява в шепите си Музикална академия, редица галерии, като тази на Златю Бояджиев, превръща се в дом на съвременни художници като Слона и Анастас Константинов, пази античния дух в музеи като Етнографския

Джамбаз тепе
Изображение
Джамбаз тепе е съставна част на Трихълмието. Наречено е така поради стръмните скали от югоизток, където акробати и въжеиграчи давали своите представления в древността.
В подножието на хълма е разположен Понеделник пазара, а в югозападния му склон е емблематичният Античен амфитеатър, изграден в началото на II век сл. Хр. по времето на император Траян (98-117) и побирал до 7 хиляди зрители.

Небет тепе
Изображение
Хълма на стражите или Небет тепе е едно от шестте възвишения запазили се до наши дни около които е построен град Пловдив. Археологическият комплекс "Небет тепе" е признат за паметник на културата от национално значение. В него са разкрити останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през XII век пр.Хр. прераства в древно тракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа.
Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било спойка, с големи сиенитни блокове в т.нар. циклопски градеж. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната й страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.
При разчистване на "Небет тепе" разкриват уникална потерна от римско време - таен тунел в скалния масив на северната стена от времето на Юстиниан Велики (VI век). Според едно от предположенията през него е преминавал апостол Павел. В тунела има запазено стълбище, отвеждало до десния бряг на реката: историци смятат, че някога оттам е минавала река Марица, чието корито е било толкова голямо, че е заемало днешния бул. “Шести септември“.
Запазени са също така и водохранилища, използвани при вражески обсади. Запазеното и до днес правоъгълно водохранилище предизвиква интерес с размерите си и вместимостта от 300 хил. литра. В подножието на хълма се намира църквата „Свети Константин и Елена“.

Марково тепе
Изображение
Марково тепе е било седмото възвишение на град Пловдив. Хълмът е разрушен в период от края на ХІХ до средата на ХХ век, а от сиенитните му скали е направен повечето паваж за улици в Пловдив. През 2005 г. строителен предприемач предлага построяване на 60-етажни кули-близнаци, но проектът е отхвърлен. Сега на мястото на Марковия хълм се строи голяма обществено-търговска сграда.
Старата пловдивска бохема се шегувала, че хълмът се нарича Марков, заради добивания паваж от сиенит, който бил изнасян като скъп строителен материал за Германия и всяко едно паве струвало една германска марка.
Друга легенда за произхода на името "Марково тепе" е по името на героя на южнославянския епос от XIVв. Крали Марко: според легендата на върха на хълма имало дълбока яма с очертанията на тялото на Кралимарковия кон Шарколия, а от двете страни - по ями от краката му.
Средновековният пътешественик Евлия Челеби в пътеписа си от 1652г. нарича хълма "Безтепе" - т.е. "разрушен хълм" , най-вероятно защото е най-ниският от хълмовете и още тогава камъни от него са използвани в строителството.
Според пътеписи някога е имало още два хълма - Петрица, т.е. "Каменица" - до бирената фабрика - /кеят на Бургаското пристанище изцяло е построен с материал от това тепе при първоначалния си градеж/, и "Лаут тепе" - на мястото на днешния парк "Лаута".
В района на Каменица е локализирано и едно от праисторическите селища в Пловдив - Плоска могила, датирано към VI хилядолетие пр.н.е.

Пловдивските възрожденски къщи и пловдивската архитектура през Възраждането представляват най-забележителния период в развитието на националната ни архитектура през вековете. Пловдив израства като най-голям град в българските земи и като значителен стопански център в Османската империя в края на 18 век и началото на 19 век.



С укрепващото благосъстояние на населението в града се появява и т.нар. пловдивска къща, нов стил градско жилище, което претърпява своите два периода на развитие – несиметричен и симетричен.
Най-старите несиметрични къщи в Пловдив са от края на 18 век и са с изразителни фасади, разчупени от еркери, отворени към двора чардаци и пруст с дървена колонада в приземието. Открояващи се образци на несиметрична пловдивска къща в Стария град са Фурнаджиевата къща, къщата на хаджи Власаки Чохаджията, Данчовата къща.
Изображение
Симетричната пловдивска къща се появява през тридесетте години на 19 век и се характеризира с просторен представителен салон – хайет, около който се разполагат еднакви по брой и размери стаи. Освен симетричния план, характерно за симетричната къща е и богатата барокова украса на стените, както и традиционната резбарска украса на тавани, врати и долапи в стаите.
Изображение




Поради това и този архитектурен феномен се определя като „български барок”. От този период са къщите на Куюмджиоглу и Георгиади, строени от родопския майстор хаджи Георги. Типични симетрични пловдивски къщи са и домовете на хаджи Драган Калофереца, Артин Гидиков, Георги Мавриди (Ламартиновата къща ), Хаджикалчевата къща и други.


Днес тези къщи се ползват от пловдивчани , а така също и от многобройните туристи като действащи галерии, музей, ресторанти, дискотеки и други заведения.


Когато говорим за забележителностите на Пловдив,не пропускайте да разгледате също така Античния театър построен през 2 век по времето на император Траян;крепостта Небет тепе построена на трихълмието Небет,Таксим и Джамбаз тепе,дала основите на днешния стар град на Пловдив
В днешния Стар Пловдив са съхранени и до днес не само акрополните крепостни камъни, но и забележителни възрожденски църкви и придобилите свое уникално име в архитектурата пловдивски къщи.До Освобождението в Пловдив са изградени множество православни църкви, дело на най-добрите български творци на архитектурни , резбарски и живописни школи от епохата на Възраждането, запазени и функциониращи до днес.Съхранените и реставрирани образци на пловдивската несиметрична и симетрична къщи са отворени за посетители и днес, намерили своето предназначение като музеи, галерии, аптеки, заведения или дискотеки.
Жълтото училище
Къща "Ламартин" (къща на Георги Мавриди)
Дановата къща
Къщата на д-р Стоян Чомаков - Галерия "Златю Бояджиев"
Градска художествена галерия (Девическата гимназия)
Къщата на д-р Сотир Антониади - Старинна аптека "Хпипократ"
Къща " Недкович"
Исторически музей - Експозиция "Възраждане" (къща "Георгиади")
Хисар капия
Куюмджиевата къща (Етнографски музей)
Балабановата къща
Къща "Хиндлиян"

За гостоприемния дух на Пловдив благоприятстват и подредения и поддържан централен градски парк, построен след Освобождението върху стар турски гробищен парк, както и уникалните защитени три хълма Джендем, Сахат и Бунарджик, любимо място на пловдивчани с техните редки растителни видове, както и течащата и разделяща на две града река Марица.

Значим не само с историята си, но и със своята роля в икономическия живот на града и страната е Пловдивския Международен Панаир – домакин на множество специализирани изложби и форуми през цялата година.

понеже когато писах темата беше доста късно и умишлено не прибавих много снимки сега да се реванширам
гребната база
река Марица
река Марица
малка част от панаира в Пловдив
квартал Капана
нощ над Пловдив
фонтана пред общината/площад Ст. Стамболов
Без коментар!
нощ над Пловдив
хотел Дедеман Принцес Тримонциум Балкан турист (иначе казано Тримона) и зад него великата Родопа плнина
главната улица
Одеон
алеята пред Братската мугила
нощ над Пловдив
фонтана пред общината или както ние си го наричаме-Копчетата (заради малките,кръгли "столчета"
римския стадион,на заден план се вижда Джумая Джамия,а в средата статуята на Филип Македонски
нощ над Пловдив
вижте сами
главната
Това е точно пред Хисар Капия уличката вдясно...до Историческият музей
фонтана пред "партийния дом" и срещу ДНА
Гребната база-зимен пейзаш
паметника на съединението
надявам се да ги разгледате и да ви харесат

anunaki написа:
нали има една приказка,която гласи,че няма стар вестник,а непрочетен такъв
та изнамерих една статия от "Източник: News.Plovdiv24.bg 09:43 / 08.09.2007" със заглавие Парола: "Густо, майна, Филибето !"
и понеже в предната статия се споменава за някои имена та...
Начо Културата (Атанас Кръстев) - бащата на бохемите
и като съм тръгнал да ви показвам "чудаците" на града ни,нека ви покажа и един наистина достоен гражданин (чудак)
Стефчо Автографа и една статия от 09.11.2005 г на Екатерина Терзиева озаглавена Стефчо Автографа кандидатства със 100 000 подписа за "Гинес" Колекционерът едва не бил застрелян от гардовете на крал Хуан Карлос, които го помислили за атентатор
Мильо Сега тези, които не са от Пловдив, ще питат кой е Мильо. Ами един починал пред повече от 35 години човек. Хахо, чикименто, ампи – както искате го определете.
няма как да не спомена и името на Александър Николов кой е той си мислите,ми ако го наречем Сашо сладура... съчинявал и разказвал с тънък хумор остроумни вицове. Не един и двама тогавашни управници са се разпознавали в злободневните анекдоти. Свидетели на запоите след партийни и национални празници си спомнят, че Вълко Червенков и Антон Югов често разпореждали Николов да им разказва вицове.
и зада не си помислите ,че в нашия град е пълно с подобни "чудаци"
Георги Божилов-Слона Мълчанието на красотата
На Георги Божилов – Слона

Добромир Тонев

С юмрук поглаждаш своята брада.
Във кръчма сме, но разговорът бяга.
Ако ми кажеш „не“ или пък „да“ –
това за мен ще бъде цяла сага.

И тъкмо шаржът беше забуксувал,
помислих нещо, после се засмях:
за слон в стъкларски магазин бях чувал,
ама за слон в ателие – не бях!

Представям си те сред бои и лакове
да мислиш тъй: „Остава за капак
при тия малко множко мои бракове
да взема да се отчуждя от Брак.

Нима си струва – мислиш – да намразя
(край Катето Паскалева) козичките?!
Аз Слона от Художника ще пазя:
вместо една жена – обичам всичките!“

...Така мълчахме. Аз си вдигнах куфара
и тръгнах да дописвам „анекдота“ си.
надявам се да ти звънят от Лувъра,
дори и да рисуваш със хобота си!

разбира се че има и много други знатни българи,пловдивчани,които имат място в тази тема,но да не ставаме "бюро справки" с най-добри чуства :)


Вто - 01 Дек 2009, 02:00
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Пет - 23 Ное 2007, 11:55
Мнения: 3411
Местоположение: Попово - a place, somewhere between the middle of nowhere and Nirvana
Мнение 
Браво бее, с т р а х о т н о си го направил :D !! Подкрепям твърдо!
В петък сме в Пловдив на концерт на Odd Crew... ще се лее и бира, естествено :twisted:


Вто - 01 Дек 2009, 02:06
Профил
Аватар

Регистриран на: Вто - 05 Фев 2008, 19:21
Мнения: 10832
Местоположение: Анунаки ибн ал Насър ел Сахиб Иса Ал-Халифа ес Пуханага Делторо Соуса и Лима Франсиско Нунакев
Мнение 
на свой ред да Благодаря на нашия съфорумник Думи_думи,който ми помогна да го направя
Боре,благодаря ти!


Вто - 01 Дек 2009, 02:08
Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Сря - 11 Апр 2007, 13:58
Мнения: 9733
Местоположение: Отзад
Мнение Густо, майна!
:lol: :lol: :lol: И аз да ви благодаря, че темата за Пловдив пускате послучай предстоящата визита на rumba_rock... :P :P :P

Поздравявам ви с решението да си издигнете земляческа трибуна, вие сте здраво и отдавнашно звено от славния ни форум, все хубави, сърдечни хора и добри другари! \m/\m/\m/
Чудесно е да се събирате редовно като нас - на бира, спортен празник, рок-концерт или на арт-проява. :D

И... :evil: да се уговаряте наяве в темата - така, че да ви виждаме координатите, и ние да се поприсламчваме понякога... :lol: :lol: :lol:

\m/\m/\m/\m/\m/\m/\m/На добър час, приятели! \m/\m/\m/\m/\m/\m/ Изображение


Вто - 01 Дек 2009, 02:49
Профил
Аватар

Регистриран на: Сря - 15 Окт 2008, 10:44
Мнения: 122
Местоположение: някъде там ... ако някой разбере къде е т'ва ==>>> Моля Ви, осветлете ме!!!
Мнение за идеята
... важна е идеята ==>>> пък като се сберем и повечко "идиоти" може и да се получи нещо...


Вто - 01 Дек 2009, 08:32
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет - 07 Мар 2008, 00:08
Мнения: 2553
Местоположение: Стара Загора/ Пловдив
Мнение 
Еее браво бе Нунаки. Супер :wink:

Аз в петък пропускам, но ако някой минава към Стз за същото мероприятие да дрънчи :wink:


Последна промяна AgRiPiNa на Вто - 01 Дек 2009, 09:04, променена общо 1 път



Вто - 01 Дек 2009, 08:55
Профил
Аватар

Регистриран на: Съб - 14 Окт 2006, 17:03
Мнения: 1773
Местоположение: Майнасити
Мнение 
Жоро, супер е! Добре, че поне ти си се сетил, майна!!!!!

_________________
Andro™ a.k.a. pardjola®
Dear Tequila, we had a deal last night. You were supposed to make me funnier, smarter and a better dancer.
I saw the video, we need to talk...

1912


Вто - 01 Дек 2009, 09:02
Профил ICQ WWW
Аватар

Регистриран на: Чет - 24 Апр 2008, 15:51
Мнения: 26456
Мнение 
Добре, че направихте тази тема щото си мислех че от Пловдив има само 3-ма човека :wink:
Иначе мнго добре е направена, евала за труда :!: :!:


Вто - 01 Дек 2009, 09:14
Профил
Аватар

Регистриран на: Сря - 23 Яну 2008, 23:25
Мнения: 2473
Местоположение: Екзарх Йосиф 59
Мнение 
Стария град.....ах Стария град-още след първото посещение сърцето ми остана там някъде,из прекрасните дворове,ухаещи на здравец 8)


Вто - 01 Дек 2009, 09:58
Профил
Аватар

Регистриран на: Вто - 12 Дек 2006, 10:39
Мнения: 28102
Местоположение: Knockin' at your back door
Мнение 
Браво, майна! :D
Страхотни сте! Май съм го казвал, но ще го кажа пак - Пловдив е любимият ми град, имам и роднини там (не че ги познавам, де. :oops: ) и винаги се чувствам добре, когато минавам през града. :D


Вто - 01 Дек 2009, 10:08
Профил
Аватар

Регистриран на: Сря - 11 Апр 2007, 13:58
Мнения: 9733
Местоположение: Отзад
Мнение 
:roll: Гий, те не че са ни канили, но не е зле да се организираме нататък някой уикенд, а? :lol: :lol: :lol: Ще поразгледам рок-афишите за Пловдив скоро! :P


Вто - 01 Дек 2009, 10:24
Профил
Аватар

Регистриран на: Съб - 14 Окт 2006, 17:03
Мнения: 1773
Местоположение: Майнасити
Мнение 
hundred написа:
:roll: Гий, те не че са ни канили, но не е зле да се организираме нататък някой уикенд, а? :lol: :lol: :lol: Ще поразгледам рок-афишите за Пловдив скоро! :P

Не ти трябват афиши, гледай тук: http://programata.bg/?p=69&l=1&c=2&id=2360 ;)

_________________
Andro™ a.k.a. pardjola®
Dear Tequila, we had a deal last night. You were supposed to make me funnier, smarter and a better dancer.
I saw the video, we need to talk...

1912


Вто - 01 Дек 2009, 10:56
Профил ICQ WWW
Аватар

Регистриран на: Сря - 11 Апр 2007, 13:58
Мнения: 9733
Местоположение: Отзад
Мнение 
:lol: :lol: :lol: ти пък, само Полинеро рекламираш, щото ти е близо - като квартално кафене и ходиш там по анцуг, я вкарай още рок-леговища да видим! И апропо, колцина могат да преспят у вас? :P


Вто - 01 Дек 2009, 11:19
Профил
Аватар

Регистриран на: Сря - 25 Ное 2009, 02:19
Мнения: 32
Мнение 
:D

A честита тема !

" Густо майна филибието
пред Тримона пуси фраш
гъста мриежа пиираси
глиедам мойта вафла
движи с някъв организъм :lol:
копилие проклието
дръж ми фаса -влизам в бой "

:lol:


Вто - 01 Дек 2009, 11:25
Профил
Аватар

Регистриран на: Пет - 20 Окт 2006, 10:58
Мнения: 2479
Местоположение: София
Мнение 
Брао, майни! :D

спомен за един прекрасен ден в Пловдив

Не съм от този чудесен град, но пък съм спала в Стария град и съм ходила в Найлона и Петното! :mrgreen:


Вто - 01 Дек 2009, 11:56
Профил ICQ WWW
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 703 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 47  Следваща

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2009 phpBB Group.
Поддръжка от StudioX