Два глиста, къде живеят предимно у човешки гъз, припълзели до една прозираща от нейде светлинка (ясно откъде). Оказало се, че преносителят им си намерил едно скришно местенце на една поляна до барата и рекъл да си попече гъзъ, като на морето. И се бил сгодно отрътил, та глистите показали глави навънка.
Биле баща и син - сино любопитен като всяко манинко дете, бащата мъдър, като всеки поживял на тоа свят мъж. Провел се следния разговор:
- Тате, тате, какво е онова там зеленото, къде мирише по - хубаво от тука?
-Това, тате е трева с цветя.
-Тате бе, а кво е онова там синьото, къде ходят едни бели неща по него?
-Тава, тате е небето с облачета из него.
-Тате, тате, а кво а онова там жълтото,къде свети?
- Това, татьовото е слънцето.
След още куп невръстни въпроси и мъдри отговори, манинкото глистле леко се натъжило и отцепило последния си въпрос:
-Добре де, Тате, виж колко хубави работи имало вънка! Ние що щеме у тоа лайнен гъз?
С присъщата си мъдрост на дрът глист, бащата отговорил с въздишка:
-Родина, татьовото, родина!!!

Кат за накрая и за отзад!

Пилешки трътки на грил

В контекста на всичко около мен напоследък ... рева, човече ....